НАЧАЛОТО
Казвам се Яна Имреорова и повече от десет години хлябът присъства в живота ми в различни роли – първо като любопитство, после като все по-сериозно занимание, професия, а днес най-вече като знание, което предавам нататък.
Пътят ми мина през домашната кухня, работа в пекарна и няколко години като главен хлебар в ресторант „Космос“ в София. Днес не работя в пекарна. Фокусът ми е върху обучения, хлебни лагери и професионални консултации.
Интересът ми към хляба започна около 2012–2013 година като чисто любопитство. После дойдоха първите хлябове у дома, все повече опити, хората около мен, за които започнах да пека, работата в пекарна и накрая професионалната кухня.
През годините разбрах, че обичам не само да правя хляб. Обичам да разбирам защо едно тесто се държи по определен начин и още повече – да мога да обясня това така, че друг човек да го разбере и повтори.
Дълго време обучавах хора напълно безплатно – през Facebook страници и групи, с отговори, снимки, обяснения и решаване на конкретни проблеми. След като два пъти изгубих страници, в които беше събрано огромно количество такова съдържание, осъзнах, че знанията ми имат нужда от по-устойчива форма.
Така стигнах до първите си обучения на живо. Оказа се, че това събира на едно място почти всичко, което обичам – да правя хляб, да срещам хора и да предавам натрупаното през годините знание.
Интересът ми към хляба започна около 2012–2013 година като чисто любопитство. После дойдоха първите хлябове у дома, все повече опити, хората около мен, за които започнах да пека, работата в пекарна и накрая професионалната кухня.
През годините разбрах, че обичам не само да правя хляб. Обичам да разбирам защо едно тесто се държи по определен начин и още повече – да мога да обясня това така, че друг човек да го разбере и повтори.
Дълго време обучавах хора напълно безплатно – през Facebook страници и групи, с отговори, снимки, обяснения и решаване на конкретни проблеми. След като два пъти изгубих страници, в които беше събрано огромно количество такова съдържание, осъзнах, че знанията ми имат нужда от по-устойчива форма.
Така стигнах до първите си обучения на живо. Оказа се, че това събира на едно място почти всичко, което обичам – да правя хляб, да срещам хора и да предавам натрупаното през годините знание.
Днес Хлебяна събира няколко различни форми на работа, но всички тръгват от едно и също място – желанието ми знанието за хляба да бъде разбираемо, приложимо и полезно.
Основното ми обучение е двудневният курс по хляб с квас. Той е създаден за хора, които искат не просто да гледат как се прави хляб, а да разберат процеса така, че после да могат да го повторят у дома със собствената си фурна, брашно и ритъм на живот.
За хората, които още не са готови да отделят два дни или просто искат първо да се запознаят с кваса, метода и с мен като преподавател, създадох Ниво 0 – кратка входяща среща, която дава основа и посока.
Хлебните лагери се появиха като естествено продължение на курсовете. Те не са просто още едно обучение. Това е пространство за практика, разговори, обмен на опит и менторство. Място, в което настоящи и бъдещи „глутенови съученици“ могат да надграждат заедно и да не остават сами с въпросите си.
Правя и професионални консултации за хора и екипи, които искат да преминат от домашното печене към реално производство, да разработят работещи рецепти, да организират процесите си или да изградят хлебна линия, която може да работи устойчиво в пекарна, ресторант или друго професионално пространство.
С времето осъзнах, че Хлебяна вече не е само име, под което преподавам. Тя е общност, в която хората идват с различен опит, но с еднакво любопитство към хляба и желанието да се учат един от друг.
В някакъв момент се появи и книгата „Хлебяна. (Не)обикновена история“. Тя трябваше да разкаже точно това – необикновената история на една съвсем обикновена жена, която се замеси в приключението, наречено хляб.
Но не исках да напиша просто биография. Нито просто книга с рецепти. Исках сухата теория, хлебарската математика и процесите, които в началото изглеждат страшно сложни, да стигнат до обикновения читател по разбираем начин.
Затова книгата се получи точно като мен – малко шарена и трудно побираща се в една категория. В нея има лична история, хлебарски наръчник, рецепти, теория и доста чувство за хумор. Някои я наричат един от най-добрите наръчници за хляб с квас, други я четат като кулинарен роман, трети я наричат биография на една сбъдната мечта. Истината вероятно е някъде по средата.
Разказвам как самата аз се замесих в приключението, наречено квас, как „втасах“ за него и какво ми се иска някой да беше казал на мен, когато започвах. Обяснявам основните процеси и стъпки, които се повтарят в почти всяка рецепта, а след това идват и любимите ми хлябове – отново вплетени в истории, случки и моменти от живота ми.
И може би най-хубавото е, че днес книгата продължава да пътува от ръка на ръка. За някого е първата среща с кваса, за друг – помощник до купата с тесто, а за трети просто история, която се чете с усмивка.
Историята на Хлебяна продължава да се пише.
И вече не я пиша само аз. Пишем я заедно с хората, които по един или друг начин вървят по този път – онези, които мечтаят да правят хляб у дома, да работят в пекарна, да отворят свое място или просто да сбъднат някаква своя хлебна мечта.
Може би точно това е най-хубавото в Хлебяна днес – че тя вече не е само моя история. Тя е сбор от много истории, срещи, опити, провали, успехи и хлябове, които продължават да се замесват.
